Какво всъщност е наргилето

Да пушиш наргиле не е просто действие, а низ от последователни действия, граничещи с изкуство. За да използвате наргилето правилно, безопасно и оптимално, трябва да познавате неговата същина и особености.
Днешните наргилета имат четири основни части, без които не могат да функционират:
– Стъкленица (gövde), това е най-долната част на наргилето, така нареченото тяло, което може да бъде, както стъклено, така и керамично. Тя се пълни до половината с вода, която служи за филтър на дима. За експериментаторите ще кажем, че освен вода, в стъкленицата могат да се слагат и други течности като ароматен алкохол, сокове и др.
– Маркуч или чибук (marpuç) е втората съставна част на наргилето. Той представлява дълга, лесно огъваща се и подвижна тръба, която свързва стъкленицата с накрайника, който се използва за пушене. Възможно е да има повече от един маркуч към наргилето, но тогава задължително то трябва да има допълнителни клапани.
– Накрайник (ağizlık) е завършващият елемент на маркуча, който може да бъде резбован и украсен в различни цветове.
– Чашка (lüle), е най-горната част на наргилето, в която се слага тютюнът у въглените. В повечето случаи тя е керамична, но може да бъде изработена и от някакъв вид камък (мрамор). Тютюнът се поставя на дъното на чашката, върху него се разстила плътно фолио с няколко малки дупки, върху което се слага въглен.
Това са главните елементи на наргилето, без които не може да се използва. С течение на времето обаче, производството на наргилета надхвърля практичността и се премества в сферата на изкуството. Всеки елемент на наргилето се украсява по различен начин. Стъклениците се предлагат в различни цветове и изящни форми, маркучите се украсяват с ярка бродерия или различни резби, често включващи инициалите на собственика, а накрайниците не са прости парчета дърво, а краси орнаменти изработени много често от кехлибар.